За първи път в живота си изпитвам такава болка. Постоянна, гадна, изяжда те отвътре. Вторник по обяд бях при Иван(Сянки както му вика Мишев), бърза снимка и... печелиш ще оперираме... Вадене на мъдрец с рязане на кост, перфектно. Местна упойка и половинчасова обработка, плюенето на кръв с изтръпнала уста е трудно нещо. Бузите ми бяха като изваяни, подути и безчуствени... и да бяха си останали така. Връщам се на работа, не мога да говоря а упойката бавно, но упорито спира действието си. Е тогава се видях в чудо, принудих се да изпия Аулинче и течен аналгин, това бе единствения начин да заспя и пак успях да се събудя в ранните часове на ноща.
Проблемите са по- дълбоки...
вече 3-ти ден без пиене и без месо, е къв е смисъла на тоя живот да го Ева.
Просташко а? Ама съм го закъсал...
Утре заминавам за Родопи, май ще ни вали дъжд, това ще ми се хареса :).
Толкоз.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Бледа кукла гледа мен в нощта...
Ха добре дошъл при безпризорните души :)
Аде пиши бе младеж :)
От как спрях антибиотила не може да изтрезнее :-D
Тва за мен сте хора пияници, аз съм го казал :D
Абе мани, скъсват ми гъза от бач.... може да драсна нещо за Родопите скоро :).
Публикуване на коментар