Пътят към сърцето

Кърви то малкото от болка,кърви не спира. И прави пътя труден за вървене,хлъзгаш се в кръвта. Спомени се спускат бавно, нова червена струйка обагря пътя към него, няма да е лесно мила. Падаш в лепкава и топла локва, обръщаш се това е края,не бършеш си сълзите само, гледаш ме и продължаваш. Опипваш с ръце стените черни, напукани, просмукани с кръв и все паквървиш и не спираш, решила си мен да спасиш. Стъпки последни остават, затъваш до колене не гледаш вече към мен,а в остриетата забити в моето сърце. Е след като стигна до тука моля те само едно : забий и твоето и си върви.