На дъното

Странни неща ми се случват напоследък. Осъзнах нещо, само за себе си и то ме удари като чук. Всяка загуба се преживява, всички това ми повтарят... Ей ти малко болка, а сега се радвай че живееш. Дали всички са минали през такава мизерия? Едва ли, не може да ми говорят по този начин, не и ако са били на дъното, както аз съм сега. А всичко може да е толкова просто нали, сами си правим живота сложен.... е майната ти живот... майната ми на мен самия, не искам да чувствам нищо... не тъжно лице пред кървящо сърце. Позволих си да изпуша една кутия с цигари, определено не се чувствам по- добре в момента, но докато ги пуших ми беше добре. Вдишането дълбоко много помага, дори и на дъното на мизерията. Няколко разменени приказки и съм обратно в нищото, хванал сламката на надеждата... нещастник. И какво сега? Пуши и пи за целия китайски народ и ? Ефект има ли? Не, не.... на кой ли му пука... На никой брат, на никой. Нали осъзнаваш подигравката в цялата тая история?