Шкембе чорба

Ходенето из Пирин винаги ми е доставяло удоволствие. Сурова планина, зъбери, чукари... Време бе да видя цялата тая красота пречупена през призмата на снежната покривка. Предвид плана на действие и очаквания дебел слой килим от снежинки, участници в екшъна бяхме само аз и Дидо... имайки смелостта да се мислим за безсмъртни понеже имаме снегоходки... И тъй петък след работа потеглихме посока ЕБанско. На хотел Бистрица оставихме колата и трамбовахме към х.Демяница. Още със слизането от колата усетихме, че ще го ядем големия, ама то мерака не се чупи лесно. Сложихме тежките обувки, гетите и снегоходките, отгоре ни вали я дъжд я мокър сняг... за нула време сме мокри мишоци :
"Колко ще го бъхтаме тва?"
"Сложи го 2 часа"
Ходим потим се и ни вали... гадост. Поне имам сухи дрехи в раницата си мисля със задоволство, пък и ракийка нося, като стигнем ще се сгреем. Отне ни 3 гнусни часа да се доберем до хижата. Жоро хижаря като ни видя ни вика "Айде бе!", сякаш само нас са чакали :), то не че не бяхме единствените ама това е друг въпрос... :). Настаняваме се и какво установявам, понеже съм умен и не си сложих покривалото, раницата ми е пуснала доволно вода, която е намокрила всичките ми дрехи, дори и тези дето бяха в "непромукаемата" торба. Ей тогава как се псувах... Криво ляво избрах по- незасегнати дрешки и слязох долу да смуча ракия с градския. Хижарят и другаря му скоро се оттеглиха, то си беше след 1ч. все пак, а те май я бяха почнали отрано. След още час и аз се предадох. Сутринта решихме да не бързаме с тръгването след като дрехите ни са мокри. Станахме в 10, оказа се че мокрите дрехи са си останали мокри дрехи... Дидо всячески се мъчеше да си изсуши якето. По едно време се появи нова група, както си му е реда с кървавицата и виното. Почерпиха ни ... и много ни се услади. Даже ни викаха момчета остането тука да се почерпим, къв ще го търсите на Тевното. Е къв де, можеш ли да обясниш пред пълните паници и чаши, че има и по- важни неща.
12:30 след чаша вино захапваме баира. Чувстам умора от предния ден, Дидо също. На места затъваме до коленете въпреки снегоходките... мамка му се чува ту от моята ту от неговата уста. Борим се час и половина и минаваме ЦЯЛ КИЛОМЕТЪР... мамка му и двамата. Уморени сме, вярно снега се постегна, но пак си бе терсене... Трябваше да вземем решение и то бе единодушно. Връщаме се. Значи викам си на акъла, не сме чак такива мазохисти. Надолу вървенето спореше, а и вече имаше утъпкана партина... некви идиоти се бяха качвали сякаш преди малко :). На хижата плющят карти, пият вино, маат мръвки, живот дето се вика. Пак ни черпят...
Отпочинахме, Дидо отново баеше на якето си, приказки за слънце и суша ... и айде надолу. Да ама мен вече левия крак ме наболява доста, нещо го поразтегнах от патешкото ходене със снегоходките. На всичко отгоре пак почна да вали ... ъ дъжд... мамка му и двамата. С намаляването на надморската височина, снега става все по разкашкан... мамка му и двамата. Е нямаше как няколко километра гнуслък и сме при колата...
Та:
1. Снегоходките не те правят безсмъртен.
2. Виж хубаво прогнозата за времето преди да си чупиш краката.
3. Планината може да те накара да се почувстваш доста зле и неподготвен, дори да се мислиш за много печен.
4. Успях да си изкривя и двете щеки... а те си ми бяха верни другарчета от доста време... мамка му.

На връщане малко преди влизането в София видях табела с надпис "Шкембе чорба". Една бира и едно шкембе, понякога са по- добрия вариант от мазохистичните изпълнения които си докарваме. А може би сега се чуствам много смазан и отчаян...

С любовта шега не бива

Аз съм щастлив, не аз съм най- щастливия човек на земята.
Вчера бяхме на театър, постановка по режисура на Мариус... не ми е любимец даже хич, но това нещо трябва да се гледа. Има няколко много точни попадения като реплики, а за актьорите... кой от кой по- добре си изигра ролята. Любовта е нещо съвършено, нещо което се случва между две несъвършени създания. За някои тя е нещо непонятно, тя е нещо което не се случва никога... За мен тя се случи и аз съм щастлив, огрян от обичта на моята жена... Не знам как и накъде ще ни задуха вятъра, но знам че аз обичам истински. А за мен това е най- важното.

На дъното

Странни неща ми се случват напоследък. Осъзнах нещо, само за себе си и то ме удари като чук. Всяка загуба се преживява, всички това ми повтарят... Ей ти малко болка, а сега се радвай че живееш. Дали всички са минали през такава мизерия? Едва ли, не може да ми говорят по този начин, не и ако са били на дъното, както аз съм сега. А всичко може да е толкова просто нали, сами си правим живота сложен.... е майната ти живот... майната ми на мен самия, не искам да чувствам нищо... не тъжно лице пред кървящо сърце. Позволих си да изпуша една кутия с цигари, определено не се чувствам по- добре в момента, но докато ги пуших ми беше добре. Вдишането дълбоко много помага, дори и на дъното на мизерията. Няколко разменени приказки и съм обратно в нищото, хванал сламката на надеждата... нещастник. И какво сега? Пуши и пи за целия китайски народ и ? Ефект има ли? Не, не.... на кой ли му пука... На никой брат, на никой. Нали осъзнаваш подигравката в цялата тая история?